2 Esd 3

Размишленията на Ездра върху съдбата на неговия народ

1 На тридесетата година след разорението на града аз бях във Вавилон. И докато лежах смутен на постелката си, мисли налегнаха душата ми, 2понеже видях опустошението на Сион и богатството на живеещите във Вавилон. 3Обзет от възмущение, аз се обърнах със страхопочитание към Всевишния 4с думите: „Владико Господи! От самото начало, когато Сам създаде земята, Ти рече, рече и заповяда на пръстта, 5 ^a като даде на Адам смъртно тяло, което също беше създание на Твоите ръце, вдъхна у него дух за живот и той стана жив пред Тебе. 6Ти го въведе в рая, който насади Твоята десница, преди земята да роди плодове, 7и му нареди да пази Твоята заповед, но той я наруши. И Ти осъди на смърт него и рода му.

И от него произлязоха поколенията и племената, народите и техните потомства, които брой нямат. 8 ^b И всеки народ тръгна по своята воля, започна да върши пред Тебе неразумни дела и да пренебрегва Твоите заповеди. 9 ^c Но след време ти изпрати потоп за обитателите на земята и ги изтреби. 10И потопът донесе гибел за всеки от тях и смърт за Адам. 11 ^d Но Ти остави един от тях – Ной и неговия дом, и от него произлязоха всички праведни.

12 И когато обитателите на земята взеха да се размножават и синовете, народите и поколенията се умножиха твърде много, те пак започнаха да се предават на безчестие, и то повече от предишните. 13 ^e И когато започнаха да вършат пред Тебе беззакония, Ти си избра измежду тях мъж, чието име беше Авраам, 14възлюби го и само на него откри волята Си, 15даде му вечен завет и му каза, че никога няма да изоставиш потомството му. И му даде Исаак, а на Исаак даде Яков и Исав. 16 ^f Ти си избра Яков, а Исав отхвърли. И потомството на Яков стана твърде голямо.

17 ^g Когато изведе потомството му от Египет и го доведе до планината Синай, 18Ти преклони небесата, устрои земята, разклати вселената, накара бездните да треперят и смути целия свят. 19И Твоята слава премина през огън и земетръс, през бурен вятър и мраз, за да даде Закон за потомството на Яков и усърдие за рода на Израил, 20но не им отне лукавото сърце, та Твоят закон да принесе плод у тях. 21Пръв Адам престъпи заповедта с лукаво сърце и беше победен. Така стана и с всички, които произлязоха от него. 22Останаха немощта и законът в сърцето на народа с корен от злото, доброто отстъпи, а злото остана.

23 ^h Измина време, изпълниха се години и Ти си издигна служител на име Давид; 24заповяда му да съгради град на Твое име и да Ти принася в него тамян и жертви. 25Това се вършеше много години, а после онези, които населяваха града, съгрешиха, 26като постъпваха във всичко така, както постъпиха Адам и всички негови потомци; защото и те имаха лукаво сърце. 27И Ти предаде Своя град в ръцете на враговете Си.

28 Тогава си рекох в сърцето: „Нима обитателите на Вавилон постъпват по-добре, та затова владеят Сион?“ 29Когато дойдох тук, видях безчестия, които нямат брой; в тази тридесета година от плена душата ми видя много грешници. И сърцето ми се стопи, 30защото аз видях как Ти поддържаш тези грешници, щадиш нечестивците, а Своя народ погуби, запази враговете Си 31и не даде никакво знамение на никого как този път да се промени. Нима Вавилон постъпва по-добре от Сион? 32Или друг народ освен Израил Те е познал? Или пък други племена вярваха в Твоите завети като Яков? 33Та на тях нито въздаянието им е същото, нито трудът им е принесъл плод, защото аз преминах сред народите и видях, че те живеят в изобилие, макар и да не си спомнят за Твоите заповеди. 34И така, претегли на теглилка и нашите беззакония, и делата на живеещите по земята, и никъде няма да се намери Твоето име освен у Израил. 35Кога не са грешили пред Тебе земните обитатели и кой народ така е пазил Твоите заповеди? 36Все пак ще намериш поне по имена хора, които спазват Твоите заповеди, но у други народи няма да намериш.“